Войсил – едно мистично село

 

Войсил – магическото село - Намира се в средата на Тракийската равнина. То е едно от 19-сте села на  Община Марица, Пловдивска област. Отстой на 8 километра от Най-Древния, Жив и Вечен град!

Селото наброява 1026 регистрирани с постоянен адрес жители. И още толкова приходящи. Землище с около 18,191 км2

Официално Войсил е създадено в новата история около 1600 г. –  преселници от земите на днешна Западна Македония (Арнаутлука). Преданията говорят, че първите заселници са от български произход и са дошли от днешните земи на Албания,  западна Македония, след поредно потушаване на антитурски бунтове. В тези най-големите бунтове   през 1598 г.  е убит и Охридския владика Варлаам, духовен ръководител на българите в днешна Македония и Албания. Във времето на башибозушките погроми и набези селото е било опожарявано многократно и сменяло местоположението си.

-  Легендите сочат…Някъде  във времето, може би през 362 г. от Христа, един римски легион се загубил в дебрите на Родопа-планина.  И както е  в приказките, центурионът се влюбил в дъщерята на тракийския местен вожд. След много перипетии тракийската принцеса и римският войн избягали на север. Искали да се скрият от гнева на племето и от злобата на римляните. Сигурно по пътя се е случило нещо, защото те не стигнали до подножието на Хем, а останали в равнината на Тракия. Основали селище в местността, известна на дедите ни като Плетевуна или Купища. От това време навярно са останали  могилите в землището на селото, парчетата от глинени и керамични съдове, цели амфори.    Първите данни за селището датират от VI век. Какво е било и се  е случило през  време от VI – доXVI век?   Можем само да гадаем…

Други предания има  за болярин Войсил, / деспот/ от края на първото българско царство, който имал гора и имоти в землището на север от днешното село.

–Легендите са съхранили историята за голямо село на изток от днешното корито на реката, след “Синия мост”, което дало началото на три други селища. Според това предание – по време на турско нападение – родът на Коинарите избягал на северозапад и основали село Конаре  (Голямо Конаре, днешния град Съединение). По-миролюбивите родове поели на югозапад към местността на днешното село Цалапица. Изглежда най-храбрите родове останали да защитават домовете си и отстояли, за да го има и днешното село Войсил.  Името на  селището по римско (или тракийско) време, по времето на болярина Войсил или по-късно – по времето на първите османски нападения не  е известно.

В историята е останало името Карнофоля, което идва от Канофул – орел или орлово гнездо. Вероятно след турските нападения, българите са укрепили селището си и смело са го защитавали, за да остане името му на непристъпно орлово гнездо. Били са несигурни,  метежни години!След време непристъпното гнездо се е разширило в “Карнофол кичук Стамбол”, т.е. Карнофоля = хубаво като Истанбул или село, през което минава пътя за Истанбул (линията София – Одрин).

Друга легенда разказва за Бея, който се разгневил на българите и ги прогонил от другата страна на реката, за да не му мирише на свинско. Това са 30-десет от родовете (къщите) дали началото на настоящото село, чийто потомци са от днешните жители на село Войсил.

Село, в което Апостолът на Свободата – Васил Левски е основал таен революционен комитет, а руска конница е предизвестила Освобождението. Село дало десетки жертви в Първата световна война, минало през окопите на Втората световна война. И с труда на десетки поколения станало това, което е днес.

В историята му, може би, трябва да се впише и един ученик на Климент Охридски, научил на българското “а, б, в” прадедите ни в зората на славянската писменост. И вероятно от тогава е и християнската вяра по земите ни (Х век).  Днешният храм е граден много по-късно. Заедно с килийното училище, църквата е изградена върху земя, дарена от стария род на дядо Петраки, в първите години след Освобождението. Ентусиасти изграждат през 30-те години на ХХ век училище, читалище, кооперация.

Много легенди и съдби са преплетени в землището на село Войсил, а според една легенда за бъдещето, дошла може би в сънищата на тракийската принцеса: – Някъде тук, в плодородната низина,  един от енергийните центрове на планетата. — “’ Тракийски гадател прозрял за напред – междузвездна галактическа конфедерация и съвет от девет мъдреци,  ръководен от далечна потомка на тракийски маг’.”   – Истината е много деликатна, скрита, скъсана  за цели векове. Губят се и спомените на последните поколения. Липсва сякаш същинската памет…, но магическото си е тука!!!

Ако съединим пъзела поне малко от това което знаем  във веригата на времето ще успеем да нанижем:  Древната тракийска легенда, Войсиловото /десподско/управление, Орловото непристъпно гнездо, Цветущия търговски път, Свещта запалена в знанието, Комитета на Апостола, постоянните раздели  на поколения и родове,  … Ще подредим и може да запишем един реален спомен в аналите на звездната конфедерация. !

Трябва да упоменем, че не случайно, точно тука 60 години се помещава орляка на селскостопанската ни авиация! От това летище се размножаваше, осигуряваше, управляваше, утвърждаваше… почти цялата ни селскостопанска авиация!

И както следваме историята на селото… след опустошителната демокрация в последните две десетилетия  само два самолета останаха от нея!!!!

 

/Информацията за селото е взаимствана от сайта на Община Марица/  Снимките си имат авторски права и не подлежат на копиране и разпространение!!!!!

http://www.extremebulgaria.com/

Posted in Изпълнени желания, пожелания... | Comments Off