Марица и Пловдив – реката и града

Река  Марица    - е красивата лента на Пловдивските ордени,  препасваща  Древния и Вечен град разделяща го на две части!

 

Марица е най-голямата и пълноводна река на Балканския полуостров – дълга е 524.6 км, от който  322 км са в България.  Извира от трите Маричени езера източна Рила пресича Тракийската низина и се влива в Егейско море.

В горното си течение реката се спуска през едни от най красивите каньони в България, забавя бързината си и става по-голяма, после навлиза в тясна живописна Момина клисура. При Белово Марица  напуска планинските проломи и навлиза в Горно тракийската равнина – тук вече е широка 150-300 м, песъчлива с много острови.

До началото на ХХ век реката от Пазарджик надолу е била плавателна. 1866 д-р Иван Богоров-пише:

Пловдив е пристанище на Марица по което търговците изпращат със салове дори до Енос жита, орис, чамови дъски и дървета за направа, който секат от Доспад и режат на дъски в Батак. От Пловдив до Енос се пътуваше 10-12 дни.”


При топенето на снеговете и проливни дъждове реката силно и често излиза от коритото и  наводнява селищата покрай нея. Паметни са наводненията в Пловдив през 1858, 1876, 1897, 1900, 1911, 1957години – сега от двата бряга на реката са издигнати високи и здрави диги, облицовани с каменна зидария. Наводнението през лятото на  2008г за малко да прехвърли тази зидария.

Реката във вековете се е славила с две имена  Хеброс и Марица.

Хеброс – древно тракийска дума –означава – „влажен”, „мокър”, „вода”

Марица е образувано от тракийския корен „мар” и славянската наставка „ица” и означава голяма, велика река. Това име се появява през XII век постепенно измества Хеброст.

Поради  благотворното си влияние реката е била боготворена в древността.

Върху някой монети Хеброст е изобразен като бог държащ в ръцете си класове или мак – символ на плодородието,  или клонче, цвете, тръстика. Около него е изобразявано час от лодка или кораб, подсказващо за  плавателността на реката.   Има една гравюра от ХIV век  на която е изобразено градът реката и на северната страна на острова Агата пристанище  с платноход.

 

Сега Марица 12км  в рамките на града се пресича от девет моста и не е така пълноводна както в миналото.

По нея се въдят много редки видове птици, час от тях записани в червената книга на изчезващите.

Няма да забравя изказването на един американец доброволец дошъл да разглежда  нашата флора и фауна и отседнал при ‘’Зелени Балкани”- неговата специалност беше хищни птици – „ в България се въдят и пребивават над 86 вида орли докато в цяла Америка само 6 вида.” – беше изумен как ние не ги забелязваме и не създаваме условия за тяхното развитие опазване -  и друго притесняваше се за замърсяването и това за изсичането местата където гнездят курмураните / много редки видове/, а в същото време оставяме гларусите да на влезнат толкова навътре е континента – обясняваше че до 3-4 години те ще ни унищожат дребните птички врабчета, гугутки, гълъби и други.

/ Нямате си на представа колко много гларуси има в района и кога се навъдеха толкова много. От боклука до село Кадиево та като ги подплаша и излетят чак до  Липхера село Радиново  правят облак, полето побелява все едно е зима./

Сещам се за детството, когато всяка лятна неделя целия Пловдив нарамваше чергите, одеалата и се разпиляваше по групи на „Царския остров” там в прохладата на гъстата гора разстилаше софрата и се топеше в реката, ние децата  бягахме по плитката вода, вдигахме пръски и глъч – изведнъж сядахме във водата – подплашената риба се навираше под нас, търсеше спасение като под камък, – оставаше умението ни,… внимателно да я хванеш, да я набучиш /нанижеш/ на върбовата пръчката. Пръчката захапваш с устата и отново  побягваш през глава във водата. Така докато направиш  достатъчно меню за салата.  Имаше място за огън и всичко ставаше на часа – /сега му викат пикник/.

 

Много малка част остана от тази вековна гора, “Царския остров” голяма час от нея се погуби когато направиха гребната, а после и като я удължиха с още един километър, сега все повече и повече се стапя и почти нищо не остана, само големи дворове, със заградени палати – /лакомо време, ненаситно племе/!

През пролетните и есенните месеци, в самия Пловдив разходката по бреговете на реката е чудесно решение за отмора и релакс, а лятото за  прохлада.. Зелените дървета и растения, птиците, рибарите с въдици, пейките, на които може да поседнеш и да съзерцаваш живата природа, или се надвесиш над перилата на мостовете да се взреш в спокойно течащата по своя път вода, – това създава неповторима идилия.  Забравяш динамичният живот на града и се успокояваш сред  малкото кътче от великата природа.  Алеите, които са разположени от двете и страни, на реката ви предоставят тази възможност. Някои дори ги използват за сутрешен крос и гимнастика. Във вътрешността на реката има малки сгушени островчета, които придават романтичен вид на гледката, особено лятото, когато са обрасли с гъста растителност.

Като се вгледаш  и видиш в спокойно, течащите  води плуването на различни видове птици, причудливи и невероятни,  /какви ли риби ловят непонятни/,  как природата се е старала и на всекиго  по нещо е дала…

Така се унасяш, увличаш – за водата,  времето,  шума, за града около теб, чак се отлъчваш,  завличаш  - забравяш -  „Спираш да дишаш!”!!!

Марица е тайна,  свежест, вдъхновение,  древно послание,  просветление!

Марица  красивo  препасва   Древния и Вечен град!  Тя е с постоянно присъствие – тя е блясъка  в нас!… :)

 

This entry was posted in Гнездото през божиите очи. Bookmark the permalink.

Comments are closed.