Авиационен музей – Крумово

Единственият у нас авиационен музей.      До колкото знам в света такива музей се броят на пръсти и не с толкова богатa експозиция!

Бях войник в г.Самоков,  поделението бе много голямо 1500 редови състав и още една четвърт щатен състав. На всеки четири човека се падаше подвижна машина, имаше верижни и такива бойни средства, който като застанеш до гумата, тя те надхвърля по височина. За двадесет минути цялата материална част и личен състав в пълно бойно снаряжение се изнасяше от поделението,  независимо в кой час на денонощието се намирахме! За 15 минути колоните вече бяха по на 15 километра от основната позиция. За още 10 минути бяхме вече развърнати на друга позиция и разположени да функционираме,  готови за бойни действия, тогава  спокойно довършвахме,  окопаване и маскиране на машините.

Това беше голяма стройна организация, нечовешки усилия,  планиран ред,  отговорна дисциплина,  натренираност, традиция на самото поделение. /Сега като се замисля, мога само да се гордея, че от това поделение ме изпратиха във военно училище./

На едно такова занятие /учение/,  там в балкана сред дърветата на поляната дето сме се устроили,  кацна един хеликоптер, от него слезнаха армейския генерал Добри Джуров и екипа му.   Поздравиха ни,  инспектираха ни, и ни поощриха за добрите резултати и действия!

След строя изнамери ме и  дойде при мен пилота на хеликоптера  даде ми 10лв. – ”син Георги Димитров”/толкова имал, баща ми му заръчал и той като колега изпълнил/- няма да ви обяснявам как се почувствах по погледите на всички около мен!  После научих името му – полковник Йорго Киранов.

Със същият достоен  офицер полковник Йорго Киранов се срещнах след 13 години, когато кандидатствах за вакантна длъжност “Началник на авиационния музей” Потърсих го аз, защото знаех, че този човек е създателя, ”мотора” организатора на тази голяма сбирка от военни самолети и летателни апарати! Той е един от малкото носители на приза  ”Заслужил летец на България”!

Той е инициатора и бащата на  този музей!

Полковник Киранов като екипаж на армейски генерал Добри Джуров, като негов пилот,  можеше,  ”да си върти синджира - да си играе джобен тенис” да се перчи,  да не прави нищо!

Не така постъпва качественият човек, пилота Йорго Киранов   смислено бе приел шанса си като даденост и се  посветил на грандиозната идея за създаване на Авиационен музей в Крумово! Провидението беше сполучило с правилния Човек.  Използвайки възможностите, връзките  и като екипаж на Добри Джуров се вреше навсякъде,  отваряше портите за всичко,  което можеше, желаеше! Измъкваше такива машини, който едва ли друг би могъл. Същият достоен Българин  работил със сърце и душа, а  когато трябва да обере лаврите на своя труд като началник на музея, е пратен в пенсия. С което се покриват, изчистват, потулват  генералските финансови далавери във ВВС, по онова време…

Сбирката е много интересна, замисъла е час от машините да са действащи, да могат да летят,  Например Лаз-7 българско производство – нощен бомбардировач, Мик-15 Мик-17

Искам да Ви спомена за ”бисера” АР-9  АРАДО   с поплавъци, само 4 е имало в България и те случайно са били тук..захвърлени за отпадъци в пристанище Варна / в света не е останал нито един били са малка серия и колекционери ни даваха луди милиони за него, а той е оставен сега на произвола на вятъра и безхаберието!/За Ил-2 брониран-щурмувак -втората световна война е всявал ужас в окопите на противника унищожител на танковете. За спортните самолети Як-11, Гаврон,  Тренер, от който като юноша за първи полет са ме ритали по задника.  За селскостопанската авиация К-26,   Z37  и великия Ан-2

Няма да забравя турския генерал при посещение на музея, се застоя, поклони и помоли за стълба да види кабината на Ил-28 – бомбардировачи, навремето базирани в Толбухин,  след като го огледа си призна искрено, за тяхното във времето страхопочитание към тези машини!

От втората световна война По-2 – прославил Рускинята като пилот, ние го ползвахме за обучение и пускане на парашутисти             или    Ту-2  фронтови  бомбардировач,   подобен на Пе-2; Пе-3

не на последно място Миг-23 изтребител-прихващач-бомбардировач с неговите варианти, който притежаваше пасивно прихващане на чуждия самолет, от което в Сръбското нападение американските пилоти доста се изненадаха, изпатиха –  в последствие в България бяха унищожени като нерентабилни!

Мога да ги изредя -Су-22; -L-410; Чесна; Ан-24; Ил-14; Миг21; Миг19; /някой са по тройки/ Ил-28 Яг-23; Миг-15; Ли-2/Дс-3/; Яг-9;  Ил-2; Миг-21; Миг-17; L-29; Як-52 Як-50; Ан-2; Як-11; Ми-2; Моравка; Тренер; Ар-9-Арадо; Ми -1;2бр Ми-4; К-26 Чесна; Ан-14; Z-37;  Гаврон; Як-12; Ми-24; Ми-14; Ми-8; Ту-2; По-2

Жалко всички са под чисто небе и цялата сбирка прилича на гробище -” Марката без необходимия класьор с времето си губи стойността”!

Аз мисля  и вярвам, че онова което притежаваме и наследили като Българи, не е още оценено  правилно! Нашият дух е жив,  войника ни не е губил знаме и изобретателно е използвал бойната си техника. Аршина винаги не е мерил в наша полза, в не подходящите ръце е попадал.

http://vbox7.com/play:cca42ce4

http://www.vbox7.com/play:2c41bddb

 

This entry was posted in Снимки от въздуха на обекти. Bookmark the permalink.

Comments are closed.